Тема с продължение

По повод вчерашната публикация в групата и блога – за родната къща на Иванчо Кънчов - последния зограф от Захариевската фамилия, се запознах, макар и виртуално, с Дориана Ташева – правнучка на Петър Иванов, син на Иванчо Кънчов. От нея получих и няколко снимки на дядо й Петър и съпругата му Тодорица, по баща Йонкова Казасова, както и на една от дъщерите на зографа – Димка, която преди години дарява зографския инструментариум на Иванчо Кънчев на СМРЗИ – Трявна. Към момента той е в експозицията в Музея на иконата.

Огромни благодарности на г-жа Ташева за съхранената родова памет! Надявам се, нейния жест да провокира и други наследници на именити и непознати тревненци, да споделят лично или чрез мен истории и снимки от своите родови хроники…

Семейството на зографина Иванчо Кънчов.
Отляво-надясно: Ирина Михалева Буюклийска,
майката на зографа Иванчо Кънчов /до нея/,
зад него - синът му Кънчо,
съпругата му Сава Петрова Стойкова – Косатева
с момиченцето си Димка в ръце, до нея е синът й Петър.
Двете деца в ляво на снимката, до баба Иринка и Иванчо Кънчов,
са дъщеря му Иринка и синът му Димитър.
Източник: Дориана Ташева

Синът на зографа Петър /починал 1955 г./ и
съпругата му
Тодорица Йонкова Казасова /1895-1959/.
Източник: Дориана Ташева

Петър и Тородица с децата си Христо и Славка /майката на Дориана Ташева/
Източник: Дориана Ташева

Димка Иванчева/Иванова Кънчева /1886-1978/ -
дъщеря на зографа Иванчо Кънчов,
която дарява инструментариума и
боите му на СМРЗИ - Трявна.
Източник: Дориана Ташева

Къщата на зографа Иванчо Кънчев от именитата Захариевска фамилия

Наскоро покрай едно проучване за старите тревненски къщи, установих къде се е намирала къщата на зографа Иванчо Кънчов /1845-1921/ - последният иконописец от именитата Захариевска фамилия. Сведението е от архива на Кънчо Пенчев - първият уредник на Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство в Трявна. До този момент бе известно, че той е живял в Старата махала на Трявна /упомената в по-старите регистри, като „Томчо сокая“ и „Косювска махала“/, но къде точно, не бе ясно. Името на следващия собственик на имота – Васил Пенев /Илиев/ - шивач по занятие, отбелязано от К. Пенчев, ми помогна да установя мястото й, което напълно съвпада с информацията от старите регистри. Днешният адрес е ул. „Цаньо Захариев“ № 4. Къщата на Иванчо Кънчов е съборена, вероятно, около 50-те години на миналия век, когато е построена и новата къща – на шивача Васил Пенев. По сведение на внука му Ивайло, с когото разговарях наскоро, дядо му запазил мазата на старата къща и издигнал един етаж над нея. Днешните й собственици, които преди години купили къщата на дядо Васил, построили още един…

По описанието на изкуствоведката Христина Милчева, къщата на Иванчо Кънчов „от времето на дядо му“ /Бел. Г. Иванова – Иван Захариев, р. 1786 г./“, се намирала „до самия дол“, с маза „на пезули“. Отвсякъде „обикаляла асма“, а отсреща се виждал и „големият мост, правен от Уста Димитър Сергьов“. В очерка е отбелязано още, че в двора на къщата имало и геран /кладенец/, а днес, в близост до дувара й, наистина има такъв. Със сигурност навремето имотът е бил урегулиран по друг начин. В същото сведение от Кънчо Пенчев, се споменава още, че Иванчо Кънчев работил в съдружие, в едно зографско ателие, с братовчед си по бащина линия Тодор Генков – Ефендито /1854-1922/ и то се намирало в старата къща, на чието място, по-късно, Димитър Цанев Стойчев и съпругата му „Еленка – акушерката“, построили нов дом. Ателието е в близост до къщата на Иванчо Кънчов, а днес там се намира Милчовата къща за гости на ул. „Стара планина“ №91.

Както е отбелязал в записките си резбаря – краевед Цаньо Антонов, който през 1945 г. записва сведенията на сина на зографа – Петър, който работил 30 години, като съдия изпълнител в Търново, освен изкусен иконописец, баща му бил и добър черковен певец с „глас като звънец“, а като епитроп, продавал и свещи в черквата. Съвременниците му го запомнили като добър човек, който „не правел никому нищо лошо“. Иванчо Кънчо „дал подкрепа“ на Никола Иванов Чушков (1868-1953) да следва 4 години в Петропавловската духовна семинария. /Бел. Г. Иванова – бащата на Никола Ив. Чушков е женен за сестрата на Иванчо Кънчев – Бяла. Когато се отделя, като самостоятелен майстор, той взема за свой помощник именно зет си Иванчо Николов Чушков. Учил го да „варакосва“ и „гипсова“ и да взема поръчки от селата/.

През 1872 г. Иванчо Кънчев се жени за Сава Петрова Стойкова – Косатева /1852-1922/ г. Имали трима сина и две дъщери – Кънчо, Петър, Димитър, Ирина и Дешка /Димка/.

Баща му Кънчо Иванов Захариев умира млад – на 48 г. от тиф. След смъртта му, Иванчо се грижи за издръжката на 9-членното семейство. Майка му Ирина Михалева Буюклийска /1817-1912 г./, умира на преклонна възраст. Зографът издържа и сестра й Дона, която ослепява като дете след прекарана шарка. По спомените на сина му Петър, Иванчо Кънчев ставал към 2 ч. през нощта и работел до 6 сутринта. Не обичал да закусва - до обед пиел само по едно „чисто кафе“. След обед отново захващал любимия си занаят, а работният му ден приключвал към 18 ч. Два часа по-късно си лягал. Бил домошар, „кръчма не знаел“. Зимно време обаче, си позволявал 2-3 пъти да излезе с приятели, сред които - Цаньо Генков Калугеров, Драгошин Марангозов, Алекса Ненов, Димитър Златев…

Рисувал икони почти до смъртта си. Много от „образците“ сам си „приготвял“, голяма част от тях наследил. В последните години от живота си, когато църковните поръчки намалели, работел „триптихи-щампи“ за къщите. На младини излизал за по 6 месеца в Добруджа, където рисувал икони за църковни темпла /иконостаси/. Варакът му доставял, от Цариград, Тотю Цанев Киселов, а боите си набавял от София. Сам си приготвял и „дъските“ за иконите. Водел тефтери, в които старателно записвал поръчките и плащанията, не бил „скъпчия“. Дори, когато бил болен, не изоставял зографлъка – „да почоплим“, обичал да казва…

По сведения на Люба Цанева от книгата й „Зографи от Трявна“ /2013 г./, Иванчо Кънчов е от малцината тревненски зографи, които продължили занаята и в началото на XX век. Той бил „рутинен“ живописец, който останал встрани от модните влияния и рисувал с традиционните за фамилията иконографски схеми и художествени похвати, утвърдени още в средата на XIX век. Рисувал стотици икони за над 70 селски църкви във Варненско, Провадийско, Свищовско, Поповско, Еленско, Търновско, Новозагорско, Старозагорско, Тревненско.

 

Галина Иванова

В дигиталния архив на ИЕФЕМ - БАН в
Британската библиотека, открих тази снимка,
на която се вижда и кащата на зографа Иванчо Кънчов /в дясно/

Снимка от архива на проф. Асен Василиев,
също е запечатала част от къщата на зографина /в дясно/, 1939 г.

Семейството на зографа Иванчо Кънчев с децата му.
Вляво на снимката, е майка му Иринка, а вдясно съпругата му - Сава.
Източник: СМРЗИ - Трявна

Икона на Исус Христос от
църквата "Св. Троица"
в село Конаре, зографисана
от Иванчо Кънчов
и Йонко Поп Димитров, 1878 г.
Снимка: Люба Цанева

Семейството на зографа Тодор Генков
Източник: "Български възрожденски майстори" /1965 г./,
проф. А. Василиев

 

Семейните хроники разказват. Име за благодарност

Вече съм във възрастта на „третата младост”, както обичам да се шегувам, та често се връщам към спомените от миналите години. Разглеждам снимките на семейството ми с роднините ни, на които виждам и себе си в детството.

Спомням си мили случки от детските години в родния ми град Трявна. Особено свидни са ми спомените за старата ни къща. Тя беше в старинен стил, на два ката, в центъра на града. Долу имаше стаички за работа и мази. По дървеното стълбище нагоре се излизаше на широк чардак (покрита тераса), a насреща се виждаха две врати. Лявата врата беше на одаята - стаята на баба, с камина, където готвеха яденето. От одаята се минаваше във вътрешната стая - дневна и спалня за мен и сестра ми. През дясната врата от чардака се влизаше в стаята за гости и от там - в спалнята за родителите ни. И в двете спални, с прозорци на запад, на едно и също място върху съседните стени, имаше врати на долапи. Но вътре беше тесен дълъг килер, в дъното с полици, на които слагаха завивките. Когато бях малка, за игра влизах в него и преминавах от едната спалня в другата. А понякога се притаявах там и чаках да ме търсят. Казваха, че в старо време от този килер се отивало в скривалище, с излаз навън от долния кат на къщата.

Обширен бе дворът, имаше място за цветя и зеленчукова градина, за овощни дървета. Оградата - висок каменен зид. На улицата се излизаше през широка, двукрила, покрита с каменни плочи дървена порта. Някакъв тайнствен, съкровен уют усещах да излъчва всеки кът на тази старинна, незнайно кога построена къща. В нея нашето семейство живя до 1947 г. Разрушиха я заради големите повреди. На същото място построиха новата ни къща.

Старата къща аз възприемах като къщата на баба Дунка, майката на татко. Нейният мъж, дядо Никола, на когото са ме кръстили - Николинка, го нямаше. Той починал скоро след като аз съм се родила. А в тази къща и баба ми се е раждала, и своите деца е родила, живели са и нейните родители, баба й, дядо й и прадедите.

Майката на баба Дунка се казвала Ирина, а баща й - Тодор Чушков, затова дъщерята на баба, леля ми, е кръстена Ирина, а синът й, татко ми - Тодор. По времето, когато се настанихме в новия ни дом разбирах, че баба тъгува за своята родна къща, трудно свиква с новата по-различна обстановка. Но животът си вървеше както и преди… Майка и татко ходеха на работа, а кака ми, по-голяма с девет години от мен - на училище.

С баба Дунка аз изкарвах повечето часове през деня. Тя е била все домакиня вкъщи, грижила се е за дома, като повечето жени тогава. По характер беше кротка, сърдечна, вярваща и милостива жена. Обичах да ходя с нея в градината и да помагам за плевенето, да гледам как приготвя вкусна манджа, после да играя около нея. Много обичах баба да ми разказва приказки и случки от живота си. Сядаше на кревата, вземаше ме в скута си, люшкаше ме леко. Помня колко ми бе приятно! Тъй с нейния напевен разказ аз се пренасях в чуден приказен свят. А най-силно ме е вълнувал разказът й за миналите преживелици в старата къща, когато е била бебе. Да го слушам ми беше много интересно, вълнуващо, но и страшно! Случилото се тогава с нейното семейство е причината за личното име на баба - Дунка.

От много време със сестра ми живеем в Русе. Такава бе съдбата на баба ни, че и тя дойде на стари години в този град при дъщеря си, но падна, счупи крак, залежа се и си отиде от нас.

Баба е погребана в русенския гробищен парк „Чародейка”. Когато ходя там, докато изгори запалената свещица, стоя и мисля за времето, преживяно с нея. Оставям цветя в каменната ваза и пак прочитам надписа върху нейния паметник: „ДУНКА НИКОЛОВА КИРАДЖИЕВА ОТ ТРЯВНА, ПОЧИНАЛА НА 12. XI.1959 г. НА 83 ГОДИНИ”.

Моминското име на баба било Дунка Тодорова Чушкова, но след като се омъжила за Никола Кираджиев от Сливен, който останал да живее в Трявна, вече се казвала Дунка Николова Кираджиева. (Toгава презимето на съпругата се е образувало от личното име на съпруга й).

Познати хора много се чудеха на името „Дунка”, което не се среща често у нас. Питали са ме: „Откъде е взето нейното лично име, на кого е кръстена?”. Чудна е историята за това име!

Баба ми Дунка нямаше документ за раждането си, не знаеше кога точно е родена. Помнеше само годините си. Научих от нея това, което са й разказвали.

През онези години било смутно време, когато се е водила Руско-турската освободителна война. В Трявна е имало турска войска, докато руската армия не навлязла в града. Хората са били изплашени, изпокривали се по къщите или където намерят. Бояли са се да не ги убият турските войници, които вилнеели, като са разбрали, че е дошло време да напуснат града. От високия чардак Тодор видял голямата суматоха. Турци нахълтвали в по-далечните къщи. Той заедно с възрастните и жена му Ирина, със спящото им бебе, ужасени, забързали да се скрият.

Втурнали се от одаята, през вътрешната стая, към скривалището. Те успели да влязат и да се притулят, без да оставят следи, но страхът им нараствал все повече. Чували се вече тежки стъпки по стълбата и на чардака. Изтръпнали се вслушвали в турската реч и разбирали гнева в думите, задето не се намират хора в къщата. После през говора достигали до тях остри метални звуци. Точили са си ножовете, оръжията! Доста време изминало, струвало им се много, много дълго! Безмерната тревога ги сковавала при мисълта, какво ще ги сполети всичките, ако бебето се разплаче. Кротко било то, а пък и хубаво момиченце! Майката тръпнеща го притискала до гърдите си. Бащата я гледал втренчено, но и умилно. Полека взел от нея детенцето. Целунал го едвам по челцето, прегърнал го с едната си ръка, а другата задържал съвсем до лицето му. Ако се събуди, трябвало да не се чуе гласче! Били всички, и той, и другите нащрек! С притаен дъх и с отчаяна надежда очаквали някакво спасително чудо…

В един момент се вдигнала тупурдия, голяма глъчка от към чардака, явно турците бягали. После там всичко затихнало. Колко време е минало след това, за да се съвземат, не се знае. Съдбата е била благосклонна, чудото станало - руските войници влезли в града.

Руснаците скоро пристигнали и в къщата на Тодор. То било с плач, с радост тяхното посрещане и с благословия. Живи останали и възрастните, и бебето! А как да се отблагодарят на спасителите си? Живот им дарили те! Поискали от руските войници да изберат името на момиченцето; име, дадено от тях да носи! Решението на руснаците било: „Пусть имя будет Дунка!” (Нека името да е Дунка!) и желанието им било изпълнено! Детето било кръстено така. Това е причината за бабиното име - благодарност към руските спасители. Първата внучка на баба Дунка, сестра ми, има също такова лично име.

През 60-те години на миналия двадесети век, когато слушахме от радиото да изпълняват красиви руски песни на ансамбъл „Дунка”, си спомняхме чудната история за името на нашата баба - име за благодарност!

 

 

Нина Тончева

literaturensviat.com

 

* Нина Тончева е родена на 20.06.1942 г. в град Трявна. По образование е машинен инженер. Преподавала е в Русенски университет „Ангел Кънчев”. Пише стихотворения за деца и за възрастни.

** Дуна Тодорова Чушкова е внучка на Никола Иванов Чушков /р. 1790 г./ и съпругата му Дуна, на която, всъщност е кръстена. Семейството имало трима синове – Тодор (1832-1911 г.) /бащата на баба Дуна/, Христо и Иванчо, и две дъщери – Мария и Пена. Съпругата на Тодор се казвала Ирина /р. 1848 г./. Двамата имали три деца – Дуна /1876-1959 г./, Костадин и Никола. Съпругът на баба Дуна – Никола Дачев Николов /* Никола Кираджиев/ бил родом от Сливен /р. 1866 г./. Имали четири деца – Дачо, Ирина, Тодор и Станьо. Тодор и съпругата му Мария Стоянова Ангелова от Дряново /р. 1910 г./ имали две дъщери – Дунка /р. 1932 г./ Нина /Николинка/ (р. 1942 г.).

 

*** За съжаление, не успях да се свържа с г-жа Тончева, не открих и снимка на баба й Дунка…

 

На снимката: Трявна, 20-те години на миналия век

В началото на миналия век двама тревненци пътуват за Америка на борда на британския океански лайнер „Lucania“

В поредица от обявления в „Държавен вестник“ от 1908 г. узнаваме за заявения иск срещу тревненеца Деню Петков Илков по гражданско дело от предходната година. Искът е от „съдружника му по касаплък“ - Христо Д. Ахпапов, с когото работят заедно в период от пет месеца, и е на стойност 371 лв. По това време, както пише и в обявлението, Деню П. Илков се намира в Америка, а местожителството му там е неизвестно. Впоследствие, е осъден да заплати въпросната сума на своя бивш съдружник, заедно с начислени лихви и съдебните разноски по делото. Наложен е и запор на имота му в Трявна – част от къща, градина, ледница и т.н. Дали се е стигнало до публична продан, не успях да установя. Повече ме заинтригува факта, че открих сведение за още един тревненец /освен Стефан Денчев *, за когото вече е ставало дума, но той пристига в САЩ през 1921 г./, който емигрира в Америка в началото на миналия век. Успях да издиря и пасажерските записи на британския океански лайнер „Lucania“, според които - на 26 октомври 1907 г., от Ливърпул за Америка, потегля и Деню П. Илков. По онова време той е на 23 г., несемеен, по занятие - "работник" /"Lab" от "laborer"/. Любопитното е, че сред пасажерите на същия кораб, който на 3 ноември с.г., пристига в Америка, е записано и името на още един тревненец – „Zlati T. Zlateff“ (Злати /Златю/ Тодоров Златев) – 24-годишен, несемеен, също записан, като "работник" в графата "Призвание или професия", с когото Д. Илков, пътува за Eлис Айлънд /Ellis Island - остров, разположен в устието на река Хъдсън в Нюйоркския залив, който в днешно време е превърнат в музей. В миналото е бил най-големият център за приемане на имигранти в САЩ и е действал от 1892 до 1954 г./. 

Заедно с тях на борда на кораба са и  още няколко българи, на същата възраст. Не открих документи и сертификати за натурализация на името на двамата тревненци. А опита ми да проследя родословието им в Трявна и да открия някакви сведения за тях, също не се увенчаха с особен успех, особено ще се отнася до Злати Златев. За Деню, който в пасажерските списъци фигурира под името „Denn Ilkof“ /1884-1927/, намерих някои факти от родословието му. Той е син на тревненеца Петко Илков Цанев /1848-1903/ и на Фица Минчева Стоянова /1842-1911/, родом от к. Ошаните. Има и по-голям брат Димитър /р. 1880 г./. Съпругата на Деню - Аница /р. 1884 г./ е дъщеря на търговеца Тотю Киселов – съдружник в първата текстилна фабрика на Трявна – „Александър I“ /1881 г./. Известно е името и на една тяхна дъщеря - Йона /р. 1914 г./.

По сведения на Никола Чушков, бащата на Деню - Петко Илков се занимавал с казаслък до Освобождението и живеел в Долната махала на Трявна. Години по-късно, резбарят – краевед Цаньо Антонов го споменава в записките си за стари хора и майстори в Трявна и Тревненско, и отбелязва, че П. Илков е „бръснар срещу черквата“ (църквата „Св. Георги“, сега там се намират жилищни кооперации). Записал е и имената на двама от братята му – близнакът му Атанас и Цаню по прякор „Лесата“. Освен тях, Петко има още трима братя – Иван, Димитър и Георги. Според сведението от Ц. Антонов, от което добиваме представа за нелеката житейска съдба на Петко Илков, съпругата му Фица споделила с огорчение факта, че жените на заможните тревненци, като търговецът Димитър Златев и фабриканта Георги Тодоров, носят „дълги палта“ – белег за благосъстояние и престиж. Намекът бил достатъчно ясен, но дядо Петко помълчал известно време и след това отсякъл: „Ти ще ме равниш с дяда Златя Ошанеца. Той един казан пари намери. Има да направи син му дълго палто. Аз съм на Илка Въшкавия син. Пестил съм. По една глава чесън съм ял на ден, да пестя, да спечеля. Станах търговец да спестя. Ти ме знаеше, че нямам, затова не мога направи палто. Ако си искала дълго палто, да си отишла при богат…“.

Че семейството на Петко Илков не се споменава сред заможните за времето си тревненски фамилии, е факт. Но каква е съдбата на сина му Деню, който в началото на миналия век, емигрира в Америка, би било интересно да разберем. Колко време трае престоя му там, с какво се занимава и, защо не успява да сбъдне американската си мечта? Знаем само, че си отива от този свят през 1927 година в Ловеч. Какво го отвежда там? Все въпроси, на които едва ли ще намерим отговор, освен ако някой от неговите потомци, не пази спомена за това далечно пътуване и съдбата на своя предшественик.  

 

Галина Иванова

 

Бел. Г. Иванова – Докато издирвах сведения из щатските архиви, открих още няколко имена на тревненци, емигрирали в Америка. Съмнявам се, че ще намеря повече сведения за тях, но след като приключа с проучването, ще ви разкажа повече.

 

* Можете да си припомните Американската одисея на тревненеца Стефан Денчев, публикувана в поредица от 4 части в групата и блога. Линк към първата част в блога:

https://trevnenskibudil.blogspot.com/2021/12/i_12.html

 

Британският океански лайнер „Lucania“
Източник: Уикипедия

Част от пасажерския списък на „Lucania“ с имената на двамата тревненци.
Източник: Списъци с пътници и екипажи на кораби,
пристигащи в Ню Йорк, Ню Йорк /1897-1957/, www.familysearch.org

Данните за Деню Илков от пасажерския списък на „Lucania“
Източник: www.familysearch.org

Данните за Злати Златев от пасажерския списък на „Lucania“
Източник: www.familysearch.org

Илинден е!

Здрави и честити да са всички именици!

Снимка: Иконата на Св. Прор. Илия е дело на зографа Цоню Симеонов, 1867 г.

Източник: Виртуална енциклопедия "Българска иконография"

Впечатленията на един „любопитен пътник“, посетил Трявна преди 167 години

Като тръгнах за Трявна настана хубаво време и ясното слънце огря по зелената росна трева. Въздухът беше чист, като сякога подир бурно време и проливни дъждове - от Търново до Трявна минахме

неколко води, и през неравни места и остри баири. По някои си беше даже трудно да се изкачи человек. Тези разнообразни места макар и да бяха занимателни, искаше много нещо да са опише, но аз нищо по пътя не можех да забележа, защото много ми беше мъчно и мечтаех нещо особено. Когато прехфърлихме така називаемата гора „Дебел рът“, която е толкова висока, щото ся гледаха много от Тревненските колиби, ний ся спуснахме из баирите надолу и зехме да караме конете по скоро, защото взе да ся облачи, и за това бързахме да избегнем дъждът. Изведнъж са надвесихме над един голям и доста стръмен баир, щото не можехме и да седим на конете, но бяхме принудени да ги водим. От тука Трявна, което е построено в едно твърде дълбоко или ниско гаванчесто място и през средата му тече река. Трявна е построена от двете старни надлъж по течението на реката. Дясната старна на Трявна обикаля един баир твърде висок и повечето гол и над него следват честите зелени усоища; този баир е толкова висок, че не може се премина не само с кон и кола, но даже и пеши е трудно. Лявата старна представлява несравнено от дясната по- нисък баир, който занимава доста широко пространство и косо ся свърши.

В Трявна къщите са повече дървени, покрити с каменни тънки плочи. Улиците са тесни и криви. Селото ся украшава с два доста големи каменни мостове и един сахат, който е до самото училище. Трявна има доста голямо училищно здание на два ката с правилна архитектура, но не свършено.

Особено внимание заслужва това село, че жителите му не са на партии, като по някои други села и градове, но сичките се трудят

за добрата уредба на училището. По приглашението на епитропа училищний поп Коя /* Поп Кою Витанов/, аз требаше у нeгo право да ся запра на квартира. Святиня му живее доста далеч от селото на половин час растояние в колиби Поповци /* „Попски колиби“, дн. кв. Тепавици на гр. Трявна/, в доста голяма къща, като и други Тревненски къщи.  Пpиeха ме с особена откровеност, като да съм и друг път бивал у тях. Тука аз видях примерен родолюбец. Колкото време бях у него, останах чрезвичайно доволен от приятните разговори, помежду неговото многочислено нравствено семейство […].

Сичките си деца той сам учи да четат и пишат. Светиня му, кога службата му не го заствавлява да ходи, затваря са в стаята си и работи за църквите заръчано темно. Ha стол сидял пред дребните си многочислени сечива и вестник напреде му. Докле да разгледам сичките тези дреболий, ни посети Травненският нов учител г-н Кънчо Кесаров *, с когото пръв път ся запознах и проведох с него времето в тихи и умерени разговори и останах чрезвичайно доволен. На другия ден ни покани в училището и пред нас распитва учениците за даденият им урок. Предлагаше им различни аритметически […] задачи, на които учениците отговаряха удовлетворително и свободно, без да се стеснават. Г. Кесаровъ нема повече от месец, как е постъпил в Трявна учител, но […] по своята деятелност, без съмнение, ще принесе голяма полза на Тревненското юношество. „Денят от сутринта ся познава“ - казва една пословица. Дано Бог даде здравие на този добър учител и на Тревненските благоразумни селяне, това постоянство на всегда!

Като са свърши класът, ни поканиха неколко лица в къщите си, както и на дригят ден, в неделя, сторихме доста много визити и в понделник ся решихме да тръгнем за в Габрово.

 

Един българин,

Трявна, 22 юни 1859 г.

 

Из „Цариградски вестник“ №443. Публикувано с незначителни съкращения

 

* Публикацията за Кънчо Кесаров (Сахатчиолу) (1832-1875), родом от Габрово: 

https://trevnenskibudil.blogspot.com/search?q=%D0%BA%D1%8A%D0%BD%D1%87%D0%BE+%D0%BA%D0%B5%D1%81%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B2

 

** Снимка: "Градският часовник в Трявна", худ. Богомил Даскалов, 1925 г.

Източник: ОДА - Габрово